*
*   *
*   *   *
Разглеждайки бегло блоговете останах озадачен колко често колегите тук се занимават с политически теми.. Той казал , пък тя ,  Следват после авторски критики  - как не е трябвало така и колко всъщност е кофти ситуацията.. Ще кажете - като не ти е интересно - прескачай, давай нататък.. не се занимавай с прекрасния ми пост..
  Но.. мислех си друго...- ок , нещо има в някой там дето не го направил или го направил защото е тарикат и иска да гепи нещо ... ок .. има го и аз съм недоволен страшно .. така не трябва да се прави и затова го соча с пръст - явно или анониомно.. ок аз разбирам това .., но нещо ми липсва. Липсва ми идеята която очаквам да намеря някъде между редовете.. Идеята която да реши проблема с недоволството... Естествено е не всеки да ги има на момента , но пък, тогава липсва интереса... интереса да се намери решение..
    Това ме стряска, защото в себе си съм приел да съм ориентиран към целите, а това ме сблъсква (и то по рязък начин) с хора, които на всяка идея спират и казват  "Момент да видим туй как да не стане ", след което отиват да вземат лопатата..
Та... идеята ми е :)))..  Хора , спрете само да критикувате, спрете се само за миг, изживейте само МИГ на мястото на нещастника , който е в прицела ви и измечтайте едно решение.. Колкото и глупаво да е то... е хиляди пъти по добро от негативната енергия с която ме облъчвате....

не е толкова просто...по-просто е...:)

И като доказателство - една хубава усмивка от мен!:)
Нека да ги има хубавите мигове...

Съгласен съм, че критиката, когато не е обвързана с ясно определена цел и с предложение за решени, само натоварва околните. Даже ми беше доста притеснено да пусна ПОСЛЕДНИЯ СИ ПОСТИНГ ТОЧНО В ТОЗИ ВИД. ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА ЗА КАЗВАНЕ, НО АКО СТАНЕ ПО-ГОЛЯМ, ИЛИ НЯМА ДА СЕ СЪБЕРЕ В ОБЕМА, ИЛИ ЩЕ Е ТРУДЕН ЗА ДОИЗЧИТАНЕ. Затова избрах варианта само да маркирам проблемите, а на вижданията ми за решаването им да обърна внимание в отделни публикации.