--> 
       Шансовете са странно нещо.. Те са случките в живота ни, които се явяват ненадейно. Осветяват пътя ни за миг във отреденото ни време, след което се изнасят. Отлитат - като гълъба, който каца на рамото веднъж. После осъзнавам че, видите ли, нещо е трябвало да направя с този гълъб, а всъщност не знам какво.
      Народа си говори, но така и по дяволите нищо не казва, какво аз, улучил шанса си, човека с гълъба на рамото., какво да правя с тъпия гълъб. То всъщност мястото му съвсем не е там - на рамото ми.. Или даже на нечие друго...?
    Естествено, някой ще каже - това е във преносен смисъл ... Може и така да е... Но иде реч за шанса... Шанса който всеки вижда отстрани ... и както е в реда на нещата, естествено го забелязва след като е отминал... Малко грубо , бих казал... Миналото ни интересува само за да си спомним , че вече не е нужно да повтаряме лошите неща... А човека е устроен кофти - той се вайка и съпреживява, как би могло да стане преди месец, или два , преди 10 или 20 години... Как е можел да хване гълъба кацнал на рамото и...... .... пауза......тук досега не съм срещнал човек ,който да продължи.  Така и никой не ми каза какво е трябвало да стане с гълъба. :) Ужасно тъпо, нали...
      Аз мисля, че то е заложено в репликата, която няма смисъл , но ми казва да не го правя. Да не връщам времето назад и съссекунда в мислите си за да съжалявам, защото ..... няма смисъл.
     А шансовете, те са във мига, във който вдишваме и издишваме, във всеки миг, във който откриваме себе си, защото ни дават възможността да се намерим ...

Наистина, само човек, живеещ "тук и сега" може да разпознае шанса и да го използва, преди той да е "отлетял"...и - трябва да е настроен да действа, а не само да размишлява...
Поздрав за хубавия пост!