*
* *
* * *
Нещо ме накара да се замисля колко дълбоко сме обърнати към себе си , вглъбени в собствения си малък свят, като печелим усещане понякога, че го изпълваме изцяло.. И така се заслепяваме в това, че не остава да се изпълни усещане за време, сякаш сме тук.. завинаги.. малко тъжно...

"...вглъбени в собствения си малък свят, като печелим усещане понякога, че го изпълваме изцяло.. "

За малките души е така.
Те няма как да надникнат отвъд себе си
и да видят другите,
да усетят Съпричастността -
на радостта и на болката.
Да бъдат Хора с Хората.
И да е възможна Общността,
крепяща Обществото
благодарение на Общуването...