*
*   *  
*   *   *
Позволих си да поставя тук, нещо, написано от Дакота, Тя не е с нас и много ми липсва. Без нея този блог не е същия.

*   *   *

Не ме чакай по тъмно – недей. Нека слънцето диво да скита, да опали  кошмарите в пепел, на живота в ръцете да диша... Ще прехвърля последния хълм - на галоп, със червено в гърдите – в мараня, причинена от мълниите на проклетите дяволски хрипове. Ще втечня всяко мръсно стъкло между мене и тебе поставено – ще разбудя соколи в простора, за да пее сърцето на пламъка... Непосилно е всяко упорство на презрелите нашето раждане – невъзможен е танцът на грозното, че накуцва от „жълтите” фрази. Ще препускам с най-бързият кон, ще нагиздя със вяра душата си...
Този свят дава силен подслон за любовният сън на чудаците. Ще ти кажа... ти знаеш: Обичам те! Ще е стръмно, високо признание,
... а дори да заседна в скалите  - всеки камък ще носи посланието. Ще погледна небето на Бог, ще поема дъхът на звездите...
Не умира такава любов, от която живеят душите ни... Силва Грийн  

Разкажи за нея нещо повече, някога..

Писна ми да я възхвалявате тая бездарница!

За всеки влак има пътници, приятелю. Твоя влак.. просто е в друга посока.. Поздрави.

Много силно!

"Ще препускам с най-бързият кон, ще нагиздя със вяра душата си..." !!!

Поздрави.

приятелите са част от нас.
не обичам израза"доколко той ти е приятел"
:(

светът бе безсилен.
Сънува ме с дъх,
когато бях плакала.
За нищо не пита –
приех те завинаги.
Говорехме само
с душите си сякаш.

И бяхме наистина
влюбени.
Бяхме
и двамата
млади;
и двамата
искрени.

През зимните нощи
снегът стана
ябълков;
прегръдката бяла –
черешови мислите.

В безбрежния вятър
садяхме хармония,
със чувство
на пролет
и стъпки от веселост.

Зелена, усмихната –
на мечтите с короната,
звездите събирах...
Живеех те песенно.

И всяко „обичам те”
беше единствено...
И беше ми обред.
И стана ми всичко.

Безкраят бе мой –
в сърцето заплитах го...
С дъха ти заспивах .
Разсъмвах се в приказка.

Измисли ме... Твоя.
Повикана. Чакаща.
Момиче от огън
с копнежи палитрени...

Ти ме измисли...

Светът ме дописа.
Сълза съм. Разлята
във края на листа ти...

***

Тя е "най-вълшебната жрица на Поезията".
Поклон пред паметта и таланта й.

че е мъртва, не вярвам! А ако е взаимствала някога и то от чужди поети и поетеси то вижте себе си ....вижте си книжките , най вече вие от малцинствата, които имате правата....в чуждата Родина!
Дакота пишеше особено, неразбираемо за всеки-дали е било превод или не...тя си знае. Но като жена ви се подигра, на големите уж....хора -не човеци! Като на жена аз и свалям шапка, само като на жена -любовница, чаровница....!

* * *

Не си ме докосвал,
а търся ръцете ти.
Не си ме целувал,
а тръпнеш по устните.

Не спя, за да чуя
дъха на магията...
Да лумне небето -
да пламне в косите ми.

Дъги да заплитат
в сърцето ми щастие...
Ще мина през вятъра.
(През... самотата.)

Когато безкраят
ме слее със огъня,
лишена от спомени -
ще чуеш да казвам:
- Обичам те, много!
Какво още чакаш...

Не си ме докосвал.

* * *

;)

Красота в мътилка
мътилка която диша без
да се натрапва на някого
някъде където и да е