Прочетен: 2177 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2009 11:17
*
* *
* * *
Пожелавам си слънце, което да осветява лицето ми сутрин. Пожелавам си песен, която да води танца на лъчите му… И...да открехнат вратата за новия ден. Лицето се къпе и трудно свиква с лъчите. Те сякаш го драскат и леко закачват натежали клепачи. После открехват ги и скърцайки, денят се намества под тях. Надига ги тежко и им известява утрото.
Утро… то носи усещането, че нещо ново ни чака. Нещо ще е там, малко по-напред, няколко минути, няколко часа или неусетни секунди.. То ще ми доказва във собствените си обречени частици от време, че имало защо да се будя и пази във себе си тайнството на живота ми. Предизвиква ме с това, че съществува , и с факта на всекидневното си различие. Очаквам го само за миг, преди да се маскира денят и да формира илюзията, че е същият като вчера….
Еднообразния ден – той прави лошите очи незрящи.. Отнема им силата и ги потапя обратно във собственото им задоволство… Оставям го, давам им го … и се връщам да си взема мига, където е вселената ми /тази със небето за мен/, тази която ме зарежда и заради която съм жив….
2. ПИАНО БАР
3. ВЯРА
4. ШАНС
5. ЗА ЕДИН ПРОБИТ ЛЕВ
6. ПОДАРЪК ЗА МЕН
7. ЛЮБОВТА
8. ДАКОТА
9. СТРАХ
10. СУЛА
11. ДУХОВНОСТ
12. COMFY