->
-->
--->
    Тук, още в първите редове ми става весело, като си представя, как някой заклет пушач с трескаво бърза да отвори постинга.     Всъщност пожелавам му да успее да ги спре ако желае.
    Всъщност реших да напиша за опита си, тъй като смятам че го дължа на хората. На тези, които изпитват постоянните съмнения и страхове, че не са способни на тази крачка.
Истината е: през този месец навършвам една година, през която не съм запалил и една цигара.
    ПУШЕХ между 2 и 3 кутии на ден почти 19 години.. Като си живеех с мисълта, че няма толкова силна ВОЛЯ, че да спра. Само идеята, че ще се разделя с жеста и маниера на паленето на цигара, ми докарваше мисълта , как нещо ще ми липсва безвъзвратно.
    И в една вечер осъзнах  че огромен брой хора живеят -при това прекрасно - без да им липсва и за секунда този момент...
    Всъщност така продължавам приказката за илюзията от предния постинг..
Страшно е всъщност, когато сам си бръкнеш в мозъка по кофти начин и след това прекарваш половината си живот без да имаш смелост да си признаеш това. Радвам се за себе си, че успях да изградя собствената си мотивация след тези дълги години, разучавайки се и вярвайки в необятните възможности на човека..
    Желая го на всеки, който го желае за себе си... За другите е безнадеждно..., но мога да им дам малко и от моята вяра.

Пушех по 2 кутии на ден в продължение на 19 години, а вече седем не пуша въобще!!
... И си мисля, че не се дължи само на воля, най-малко даже на волята - но това си е мое мнение...

Поздрави! ;)

Нещо съм сбъркана...

хм, аз се боря с тези мисли от извествно време.
но припалвам, признавам.